600 метра по крайбрежната алея от нашата порта се намира едно от най-странните места в България: малък архитектурен ансамбъл, построен от румънска кралица между две световни войни, оставен на природата 80 години и сега една от най-добре поддържаните ботанически градини на Балканите. Май е месецът, в който Дворецът на Кралица Мария показва себе си най-пълно – защото тогава цъфти всичко, което е било замислено да цъфти.
Това не е „пътеводител с топ-10 атракции“. Това е практичен look behind the curtain от някой, който ходи там няколко пъти в седмицата от пет години насам. Какво да гледате, какво да пропуснете, кога да отидете, и защо точно май е по-добър от юли.
Защо именно май
Ботаническата градина в Двореца е разделена на тематични зони, всяка от които има свой пик. През април още е сиво и кафяво. През юни розариумът пада, лилиите свършват и започва летният тържествен ритъм на лавандулата. Юли и август са горещи и сухи – атракциите са затворени или само тези, които издържат на 30 °C. Септември връща част от красотата с късни ружи и рози от втора реколта, но не и интензитета на май.
Май е единственият месец, в който се препокриват: розариумът тръгва в средата на месеца, кактусите са в първа пълноцъфтежна вълна, лилиите още работят, ирисите държат до 20-ти. Първата седмица на май още е прохладна, но след 10-ти май температурите стават приятни за дълго стоене на терасите. Бонус: групите от чартъри още не са започнали – това е последната седмица да видите Двореца почти празен.
Кратка история — Мария, 1924, „Тихото гнездо“
Балчик е бил под румънска юрисдикция от 1913 до 1940 г. – резултат от Балканските войни. Кралица Мария на Румъния – внучка на британската кралица Виктория – посещава град през 1921 г. и се влюбва в него. Започва строеж на лятна резиденция през 1924 г., завършва основните части до 1936 г. Името, което тя дава на мястото, е „Тихото гнездо“ – „Cuibul Liniștit“ – защото е място, на което идва да се крие от двора в Букурещ.
Архитектурата е специфична смес: ислямски минарета (тя харесва източната естетика), християнски параклис (Stella Maris), италиански тераси (заради светлината), английска градина (наследство от баба ѝ). Това означава, че когато се разхождате, минавате през 4-5 различни стилови епохи на 200 метра разстояние. Малко места в Европа правят това.
Сърцето на Мария след смъртта ѝ през 1938 г. е било поставено в Stella Maris – малкият параклис до морето. През 1940 г., когато Южна Добруджа се връща на България, румънското правителство изважда сърцето ѝ и го връща в Румъния. Различни източници посочват къде е сега – Bran, Pelișor или Националният исторически музей в Букурещ. Това е въпрос, на който дори румънските историци не отговарят с пълна сигурност.
Кактусовата колекция
Едно от най-необичайните неща за Балчик: тук, на брега на Черно море, има една от най-големите кактусови колекции в Европа. 250+ вида, разположени терасовидно по склона над морето. Защо точно тук? Защото суровият морски ветрилов климат е по-близък до Мексико, отколкото мислите – солен въздух, скалист грунд, малко плодородна почва.
Колекцията се вижда най-добре от 11:00 до 13:00, когато слънцето е високо и хвърля дълги сенки от иглите. Препоръчвам да започнете отгоре – от пътеката над колекцията – и бавно да слизате надолу. Едно от удоволствията е да гледате как видовете стават все по-странни докато слизате: започвате с „градински“ кактуси, които можете да видите в магазин, и стигате до неща, които приличат повече на скални формации, отколкото на растения.
Розариумът – 250 сорта рози
Розариумът е централната ос на градината. От главния вход слизате по 80 метра пътека между формирани лехи – различен сорт във всяка. През средата на май около 60% от розите са отворени, в края на май пика е пълен.
Сред сортовете тук има няколко английски рози от Davids Austin, някои много стари френски (някои гали века), и няколко собствени отглеждани в Двореца. Поддръжката е сериозна – режеш всеки ден, поливаш сутрин и вечер, мулчираш веднъж седмично. Затова ще видите градинари, които работят по време на ваша разходка – те не се крият, защото поддръжката е част от живота на градината.
„Сребърното кладенче“
По средата на пътеката от розариумa към морето има малък каменен кладенец, около който винаги има няколко души. Не е централна атракция – няма табела, няма указания. Но местните хора знаят историята: според една легенда, водата от него носи късмет в любовните дела, ако пиеш от нея с любимия си. Според друга – Мария е идвала тук сутрин, за да измие лицето си с „вода, докосвана от слънцето“.
Малък, тих момент. Препоръчвам да отделите 5 минути там, дори да не пиете нищо.
Stella Maris и историята със сърцето на Мария
Параклисът Stella Maris е миниатюрен – вътре има място за 12 души едновременно. Архитектурата е минимална, със златен иконостас, дървен таван и един витраж от север. Той гледа точно към морето и в дни на ясно небе светлината през него прави стените на параклиса златни за около 30 секунди преди залез.
Тук между 1938 и 1940 г. е било сърцето на Мария, в малък сребърен ковчег. Местни жители разказват, че когато сърцето е било изнасяно през 1940 г., много хора от Балчик са дошли да гледат – не като зрители, а като свидетели. Това е странна, тиха момент в българската регионална история.
Чайната – afternoon tea с панорама
Чайната работи на терасите близо до главната постройка на Двореца. Менюто е леко: чайове, сандвичи, домашни сладкиши, малък избор от сладолед. Цените са разумни (около 5–8 лв за чай). Гледката от терасите е към залива, морето и крайбрежната алея.
Препоръчвам afternoon tea между 16:30 и 17:30. Светлината е златиста, групите туристи си тръгват, сервитьорите имат време да се занимаят с вас. Едно от тихите удоволствия в Балчик.
Как да го изживеете правилно
Идеалната последователност за двойка, която иска да обиколи всичко спокойно, е следната. Тръгвате от Cossara около 9:00 ч. Влизате в Двореца от главния вход – не от плажния, защото плажният е по-стръмен и ще ви умори преди да започнете. Слизате през розариумa, минавате през Сребърното кладенче, излизате при Stella Maris. Там сядате на крайморските пейки и почивате 20 минути. После се връщате нагоре до кактусовата колекция – тя се вижда най-добре около 11:00–12:00. Към 13:00 сте в чайната за лек обяд.
По-късно следобед, ако имате сили, се спирате в малкия музей в централната постройка – там има оригинална мебел на Мария, нейни кореспонденции и снимки. Иначе се връщате към Cossara към 14:00, обядвате на терасата на нашия ресторант и почивате до вечеря.
Маршрутът от Cossara и обратно
600 метра по крайбрежната алея – около 8–10 минути пеша. Препоръчвам да тръгнете пеша, дори да имате кола. Алеята минава покрай малка скеле с лодки, едно кафене с тераса (отворено от май), и старата стена на Балчик. Това са 8 минути, които си струват сами по себе си.
Връщането следобед е по-лесно ако избирате същия път, защото има само едно слабо изкачване. Ако сте уморени, можете да поръчате такси от Двореца – около 5 лв до Cossara.
Една полезна забележка
Дворецът има wi-fi, но е слаб. Ако планирате да обядвате в чайната и да работите – донесете книга вместо лаптоп. Това е място, което се противи на технологията.
Останалата практическа информация – часове, цени, събития – е на официалния сайт на Двореца. Ако нещо в тази статия се различава от тяхната информация, доверявайте се на тях.
← Обратно към Новини